The best of "Аз и Насекомото в главата ми"

Дата: 30 март 2010г.
Място: дом "Канети",ет 2 :р, гр. Русе
Специални благодарности на Тодор Павлов за невероятния видеомонтаж, въпреки ужасното качество на кадрите!!!
:)
Мерси за вниманието :)
Йоанна ^^

Илюстрациите на Аз и Насекомото

Рисунки: Мила Нунева



Обработка: Цветан Ганев





Иии ето ги и тях:)

Аз и Насекомото в главата ми

В главата ми живее насекомо,

което е откъснало краката си.

Не мърда, не жужи. Като след кома

забравило е сякаш за крилата си.

И вече не лети, дори не жили.

Очите му са средство за наяждане.

Невроните, остатъчно изгнили,

са нашите вечери от прокажени.

И аз, и то вечеряме. На свещи.

А свещите са тъжни и разплакани.

В главата ми, претъпкана със вещи,

отдавна няма място за приятели.

Но просто си живеем. Монотонно.

Захвърлили предвзривно световете си.

Безкрили сме. И аз, и насекомото

се учим как да ходим на ръцете си.

Щом на пода си ти

По средата на стаята свири виолата.
А таванът пропукан е празен почти.
Полилеят е свит на кълбо. А по лампата
закачалки за хора се стрелят с очи.

От тавана виси мойто малко плашило.
То си има глава и ръце, и крака.
И от кръста надолу е толкова живо,
сякаш иска да срита с коляно света.

Иска майка и татко. И сега се усмихва.
А виолата вече не свири – крещи.
Мойто малко плашило не спи, не утихва
и не може да спре. Щом на пода си ти.

Ако можеш поспри тези чести ритници,
ако можеш бъди моя майка-баща,
откачи ми плашилото нежно. Приспи го.
Донеси ми го вечер, преди да заспя.

По средата на стаята стърже виолата.
А таванът пропукан е празен почти.
Полилеят е свит на кълбо. А и лампата
няма нужда от майка. Щом на пода си ти.

Никотин

Жълтото по белите й пръсти
е никотин от тежките цигари.
Не я съдете.Толкова е хубаво,
когато огънят под ноктите й пали

всевиждащите изгреви в очите й.
Не я жалете. В дробовете й отровени.
катраните рисуват страстни ангели,
танцуващи по клади огнени.

Не я съдете. Нищо, че флиртува
с предтрансно омъртвени фасове.
На вас ви се привиждат трупове.
Но те са всъщност феи бляскави,

научени посмъртно да събличат.
Не я съдете. Щом запуши гола –
тя – святата – с карминените устнички –
с дима си ражда ореоли.

Зелените котки в очите й

Зелените котки в очите й

шеметно дразнят копнежите.

Трябва й ярко червило,

досущ да прилича на себе си.

Трябват й бели завеси.

Иначе гола е. Пуста е.

Трябват й грозни гримаси.

Иначе ляга изкуствена.

Иначе гони звездите си -

по-съвършени от нея.

Тя не будува по залези.

Чака до мрак, да се слеят.

После разтваря си портите.

Рязко отмята косите,

сложила тон от парфюма си,

трайно премахващ следите.

Зелените котки в очите й

бясно издраскват лицето й.

Мразят безликите принцове,

дето пируват в сърцето й.

Изнасилването на Невинността

Изпей ми нежната приспивна песен.
Да те позная! Ти ли си, Невинност?!
Така те искам... Болно ми е много.
Че те петнят с табелчици старинни.

Докосвай нежно голите ми мисли.
Усещам ли те, знай, ще те догонвам.
Отново и отново няма да те стигам.
Напразно съвестта си ще прогонвам.

Не идвай вечер! Тук е мръсно.
Не гледай! Искам те токсична.
Защо под плащ от грехове си се покрила?
По дяволите! Много си себична...

Събличай! Няма да си първата.
И аз за теб съвсем не съм единствена.
Не ме обстрелвай с думите си кървави.
Тя ,болката... Понася се. Насилствено!

А тя, Невинността, нехаеше...
Разтворила бедрата си отнесено.
Не я е изнасилил вятърът.
Не исках да заспива девствена…